"Аз още броя дните" на Георги Бърдаров

В горещото време ще бъде представена една гореща книга. Такава е, защото в момента е най-обсъжданата и тиражирана българска книга, излязла точно преди месец. 

Името на Георги Бърдаров привлича вниманието с разказа си  "За петата ракия или колко е хубав животът" през 2013-а година. Хабилитиран университетски преподавател, той се впуска в риалити формата "Ръкописът" и го печели. Наградата му – издаване на романа "Аз още броя дните".

Книгата отразява реални събития, случили се неотдавна и недалеч от нас. Сюжетът ни прехвърля в настоящата столица на Босна и Херцеговина – Сараево – и ни запознава с ужаса от една война отпреди 20-ина години. Всъщност ни представя най-продължителната и жестока обсада на град в историята на човечеството – 1395 дни и нощи на страх, скръб, немилост, унижения, терзания, очакване на най-лошото и неочакване на бъдещето.

Книгата обаче е за любовта. За голямата любов на Айда и Давор. За голямата и невъзможна любов по време на опустошителна война – Айда е мюсюлманка (бошнячка), докато Давор е християнин (сърбин). Под ударите на войната, любовта им е съпътствана и от ударите на религиозните различия.

Познанството от ранна детска възраст в родното Сараево облекчава хомота на препятствията по пътя към щастието. Път, който по-късно е белязан от война. Войната раздава смърт, сее страх, носи мириса на очаквано нещастие. Войната превръща човешкия живот в живот на оцеляване. Войната не ражда герои – тя отнема човешки животи. Страхът от предизвестеното е по-силен от смъртта в условията на една война.

Приковани в Сараево, подложени на непрестанен артилерийски обстрел, Айда и Давор успяват да съхранят любовта си. Любовта им е толкова силна, че Давор лишава себе си от животоспасяващата си преференция – това, че е сърбин.

Останал с Айда и потънал в равнодушието на изгубения брой погубени от ръцете на свои, Давор рискува всичко, за да спаси любовта напук на безпомощността. Той намира изход към зоната на безопасността. По време на война няма правила, няма закони, няма порядки. Минал през позор за свободния свят, Давор изковава безупречен план за бягство.

В романа се развива и втора сюжетна линия, показваща ни Сараево 20 години по-късно. Университетски преподавател проявява интерес към войната и посещава Сараево. С напредването на престоя си в босненската столица той навлиза все по-дълбоко в истината, в историята и несъзнателно двата сюжета се преплитат въпреки двете декади разлика.

Съвременната българска литература има произведения, които не отстъпват на световната. Георги Бърдаров ни поднася прекрасно разказаната история на модерните Ромео и Жулиета от Босна. Дано не ни се налага "още да броим дните".

Станислав Пращаков, kazanlak.live