Наръчник за жени – как да преодолеем раздялата

Да си сам тежи само когато държиш да не си без. Определен друг.Разнежено гласче разпъва блед къс информация, за да избърбори фантазни сценарии в ухото ти минута, след като допреш възглавницата, почти повярвал в постижимостта на съня. Not this time, pal. Болката е тъничка, хрускаща и полепваща миражи по камерите на сърцето. Каквото и да ти се иска в тази жестока секунда, обратното е. И го знаеш. Хрумва ти да се мразиш, да крещиш до безсъзнание и да си втъкнеш последната надеждица в молитва към доскоро непризнати богове,  но истината прострелва слеепочия след ниво алфа –  осъзнай ме – няма Я... няма Го.

Отхвърлянето е зъбобол, отит, рязко счупена клиновидна кост. Няма бърз лек и мехлем, и вълшебен гипс. Винаги се промъкваш наново в себе си упоен и куцайки, притиснал лед върху устоите на раздробената си мечта. Превързваш се насляпо, плачеш под душа, напиваш се като казак, ядеш мазни хамбургери и  разоряващо скъп шоколад, молиш да те оставят на мира.

Можеш да се залъгваш, че ще мине леко. Произволен брой минути да се кръстиш и себеумоляваш за пощада, но сладоледът си зове доизяждане и методите за прикоткване на болката в гуугъл обикновено са по-плодотворни от философстването на щастливо обвързани приятели. Ето малко приложими съвети:

Обърни фокуса към детайлни недостатъци

Като например, ужасно писклив глас. Винаги си го мразила и наум прибягвала към хомонасочени шеги. Преди сърцето да саботира разума с доводи за  сладко шепнене, омекващо капачки, стопирай доукрасени спомени. Не, позволи им да изтекат и да прелеят безпощадната реалност на романтичния си недостиг  в скута ти. Дали е нисък, с криви крака, астигматизъм, обратна захапка, безхуморен, неприлично заглеждащ чужди извивки, опериран от похотлив нюх. Удължаваме списъка –  къс език, дразнещ невротичен смях, сковано прегръщащ,  омаловажаващ страхове, егоцентрично залитащ. За щастие отдалече чаровните усмивки не работят, нито емоционалните клопки на точните думи. Възползвай се и разюздай пасивната си агресия.  Дай воля на всички защитни реакции, които са минали курс по себесъхранение. Със сигурност ще се ухилиш поне веднъж на заслепената си влюбена преценка.

Морето гъмжи от по-красиви риби

Чуждите аквариуми също. Един поглед назад стига да се сбогуваш с погрешното схващане, че си достигнала Еверест и оттук няма къде по-нагоре.  Следващият по-най добър е на едно щракване с пръсти или поне на инициативно оглеждане и широкоскроена готовност за срещи. С чисто сърце и поглед е  полезно да съпоставиш и класираш досегашните си хора-избори  само да се убедиш в неизбежната градация. Макар и с непохватната сладост на първата любов, опитът и ценностното осъзнаване прехвърлят магията ѝ и по-често с всяка следваща нова се приучваш на справяне и става все по-практично  красиво, а не приятно фантазьорско, режещо на филенца  илюзии при сбъдване. Разбира се, Джони Деп и Майкъл Фасбендер са винаги насреща и склонни да ти угодят с обаяние от намигащия екран. Избери си най-любимия измислен герой и преследвай сластните му  приключения до писване. Сравнявай. Умишлено, усилено сравнявай.  В знаеш–чий ущърб. Действа и е размечтаващо.

Дори Анджелина бива зарязвана

Да,  изумрудените очи на мис най-красива и най-често осиновяваща на планетата също плачат и са обвзети от мисли за романтична недостойност. С Били Боб се разделиха, защото той не искал деца и дори медальоните-епруветки , разнасящи кръвта на другия по вратовете им и премазващият ѝ догми сексапил не успяха да ги спасят от житейските им планови  различия. Никой не е застрахован от отхвърляне и няма формула, спасяваща от недостатъчна любов или преголяма такава, но неумело полираща характерови сблъсъци. Толкова е прекрасно  именно защото е трудно. Друг път, обратното, лекотата превзема логиката и сърцата натурално ликуват, бързо напаснати. Съществува и теория, че най-сродните души се трансформират в срещата си, но никога не са способни да останат заедно. Важно е взаимосъдействието по пътя към любовния граал, тоест себевлюбването.

Странно, но  псуването ...

... hands down, неоспоримо помага. Колкото по-цветущо, звучно и гневно, толкова по-освобождаващо. Тук се връщаме към първа точка, която може да обмени опит със сегашната, така че да получим облекчаващо обединение. Намесват се и верните приятели, готови да стигнат до низост в класифицирането на треските за дялане  на общия  ви враг на дневен ред. Може да се прокрадне на място и алкохолът с  разплитащото си езика действие, винаги готов да послужи на съкрушените от реализъм души. Малко вулгарност, обилна подкрепа и препълнена чаша и сме готови да преминем безаварийно, преболедували мъката, към последния полезен съвет.

Не позволявай на никого да снижи значимостта ти

Ами, да. Феминистично издържана истина. Коства много да не поставиш под въпрос красотата, интелигентността, сексапила и потенциала си. Изобщо всичко, което си. Гордостта  се врътва и обидено си тръгва. Няма как недооценяването да не подейства на самочувствието и отхвърлянето да не бива третирано именно като показател, че не притежаваш достатъчно от достатъчното, за да си част от живота на боли ме-да- изговоря-името.  Тежко е, но е излечимо, сетиш ли се за настоящите и предстоящите стотици разширени от желание зеници, вторачени в теб. Не че стига, не че компенсира, но времето нашепва, че с всеки следващ натоварен от разсейващи задължения ден ще става по-лесно. Също и че интересът, дори несподелената влюбеност винаги крият печеливши козове, от която и страна на барикадата да си. Обогатяващ опит. Най-малкото.

Любовта без болка е като таралежче без бодли. Можеш да му се радваш  отдалече, но доближиш ли се в опит за съкровена прегръдка, трябва да си носиш и аптечка или поне да се приучиш на мазохизъм. Балонът се спуква бързо. Бягай. Върни се. Ела отново. Накрая винаги някой си тръгва и винаги увисват във въздуха недохранените обещания за винаги. Сладко се изстрадва и най-тежката раздяла, защото смъдящите ранички подсказват, че си изживял нещо епично и сърцето ти някога е преливало от вълнение, а плътта от страст. Както клишето с право твърди, радвай се, че се е случило, вместо да униваш, че е свършило.

автор: Мартина Чалъкова