Барселона – когато мечтата се сбъдна

  • 374
Барселона – когато мечтата се сбъдна

Часът е 18:00 на 16-и март. Вече сме готови за голямото шоу между Барселона и Арсенал, мачът реванш от осминафиналите на Шампионска лига. Аз естествено съм си сложил тениска на Барселона под якето за разлика от моя приятел. Не защото той няма тениски на Арсенал, а защото все пак щяхме да бъдем в сектора на домакините. Фактите, поне в България сочат, че това не би било добра идея – да си в домакинската агитка с екип на гостуващия отбор. Скъпоценните билети са приготвени, след което се запътваме към Камп Ноу. 

Заредени с приповдигнато настроение, което бе на път да се сгромоляса от този иначе толкова... мокър дъжд, който от 30 минути се опитваше да ни откаже от това да излизаме от квартирата, все пак крачехме към стадиона на Барселона. По пътя си срещнахме фенове на Арсенал, които бяха заседнали в едно заведение, пиеха бира и пееха песни за любимия отбор. Трябва да им се признае на английските фенове, че могат да създават атмосфера. Подкрепата им за отбор, който вечно е 4-ти в класирането, а някога беше непобедим, бе впечатляваща. Бяхме при тях няколко минути, за да може моя приятел да си начеше крастата да повика заедно с английските си братя. Дъждът се засилваше с всяка изминала минута. Вече бяхме пред стадиона, където пазарът за билети на черно и най-вече дъждобрани беше в разгара си.

Емоцията да бъдеш на Камп Ноу и да гледаш 2 велики отбора е неописуема. Опасенията ни за недобронамерени към чуждите фенове хора на трибуните не бяха никак оправдани. Гледането на футболен мач има изцяло различно значение там. Цели семейства, с децата си наблюдаваха изкуството, което се твореше пред тях в проливния дъжд. Нямаше чоплене на слънчоглед. Нямаше гаменски прояви. Бяхме като на театър с близо 80 000 публика. А долу на терена творяха виртуози, пред които нашите родни футболисти изглеждат като аматьори с проблеми с двигателния апарат и с два леви крака. Наблюдавахме, обсъждахме, удивлявахме се. Уникално удоволствие, което няма как да се опише. Надявам се със следните мултимедийни материали да добиете поне малка представа.

Мачът завърши. Барселона победи с 3-1 и се класира за следващата фаза на турнира. Триото Меси-Суарез-Неймар (MSN) отново бе на висота и заби и 3-те гола за домакините кой от кой по-красив. След последни снимки на стадиона си тръгнахме през един от 105-те му изхода. Прибрахме се целите подгизнали, но и удовлетворени, че бяхме свидетели на всичко това. Бяхме там! Там, където само сме си мечтали да бъдем. Там, където мечтата стана реалност. Ако някой някога се е запитвал защо живеем, аз мисля, че намерих отговора за себе си – за моменти като този, в които се чувстваш истински щастлив.

Ден трети. Малко преди обяд. Намираме се в музея на футболен клуб Барселона, част от туристическата обиколка на стадиона. Огромен музей, пълен с всякакъв вид трофеи, мултимедийни материали, видеостени,  снимки от ключови моменти в историята на отбора. Навалицата от хора, желаещи да видят всичко това е невероятна. След като се заиграхме на видеостената и гледахме голяма част от головете на Христо Стоичков за отбора успяхме да открием и неговия кът, в който е изложена тениска с неговия автограф и Златната му топка, спечелена през 1994-а година. Изпитахме изключителна гордост, че има българин, който да е така неразривно свързан с успехите на този клуб. Оплюван от много (най-вече българи) Стоичков си остава най-добрият ни посланик и най-добрият български футболист изобщо. 

Разбира се имаше и място, обособено за най-добрия футболист в момента (вероятно и изобщо) Лионел Меси. Както сами, може би, се досещате то беше пълно с хора. Трябваше да чакаме значително количество време, за да се докопаме до 5-те Златни топки на аржентинеца и да се снимаме с тях. Музеят разполага и с кино зала, в която с огромни, наредени една до друга видеостени се прожектираха най-великите моменти на отбора. Нещата, които могат да се видят наистина са изключително много. Но това не беше всичко. След като прекарахме над час в музея, излязохме и на трибуните на сектор А. След това турът продължи с посещение на микс зоната (там, където играчите дават интервюта след мачовете) и залата за пресконференции. Направихме си поредната доза снимки, след които слязохме долу на пистата пред терена. Минахме през тунела, от който излизат играчите. От терена стадионът изглеждаше още по-внушителен. Все още не можехме да осъзнаем къде се намираме.

След кратка обиколка и на местата, където стоят и наблюдават футболните срещи коментаторите нашата обиколка беше към своя край. Тя приключи във фен магазина на Барселона, който приличаше на малък мол. Триетажната сграда се пръскаше по шевовете от посетители, които си купуваха всякакви артикули, свързани с отбора.

Планираната за час обиколка ни отне цели 3 часа, но си заслужаваха. Бяхме назад с графика си и трябваше да решим как да го разместим, за да успеем да посетим всичко, което искахме. Как се справихме ще разберете в 4-тата и последна част от разказа за пътешествието ни до столицата на Каталуния.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

Александър Колаков, kazanlak.live 

Градски Легенди

Казанлъчанинът с родопско сърце – за фолклора и първия си албум

Казанлъчанинът с родопско сърце – за фолклора и първия си албум

прочети »
Иван Хаджиенов – човекът, който не забравя родния Казанлък

Иван Хаджиенов – човекът, който не забравя родния Казанлък

прочети »
Марин Бакърджиев и неговата нова социална мрежа Събранието

Марин Бакърджиев и неговата нова социална мрежа Събранието

прочети »

Аз-ът

Как това, което пишем, да изглежда по-професионално

Как това, което пишем, да изглежда по-професионално

прочети »

Снимки

Галерия – ПГ "Иван Хаджиенов" отбеляза Патронния си празник

Галерия – ПГ "Иван Хаджиенов" отбеляза Патронния си празник

прочети »
Kazanlak.live има и Facebook страница! Можете да я харесате, за да следите какво публикуваме :P ×