"Хигиена на убиеца" от Амели Нотомб

Във Франция ще се постави финална точка на дилемата коя държава да е футболен властелин на Стария континент за следващите 4 години. И ако французи и португалци са в очакване да бъдат короновани, пред нас се появява една вече валидирана в съвременната литература писателка.

Амели Нотомб е млада белгийска писателка, пишеща на френски език, живяла в  Япония, чийто баща е посланик в страната на изгряващото слънце. Мястото ѝ сред челниците в модерната френска литература е заслужено още с първата ѝ творба – "Хигиена на убиеца".

83-годишен Нобелов лауреат за литература на име Претекстат Так е на прага на края на земния си престой. Вследствие на рядко срещан рак (на хрущялите) му остават 2 месеца живот. Интересът към писателя ескалира и медии от цял свят изпращат емисари за едно последно интервю. Самият писател е чревоугодник, арогантен до екзосферата, мизантроп, склонен да унищожава хората чрез унижение. Допуска до интервю само 5 журналисти.

Първите четирима са безпощадно смазани от стряскащата риториката и находчивостта му. Те откриват прикритите под капелата на лицемерието истини на епохата. Прекланят глава и не се връщат, докато не идва реда на Нина. Журналистката има голямо предимство пред останалите – чела е всичките 22 романа на писателя. Другият ѝ коз е, че държи най-ценното оръжие – словото. Диалогичният път е осеян с мини, но Нина намира рецептата за обезвреждането им. Кръстосали шпагите на красноречието си, тя отваря семейната кутия на Пандора. В битката на пъргава словесна еквилибристика между писател и журналистка последната дешифрира това, което колегите ѝ преди нея не са успели. Всичко се заключава в това кога и къде свършва литартурата и откъде започва реалността. Или обратното.

Книгата е само 180 страници, идеално четиво за летните дни, изобилстваща е с диалози, които от своя страна са ювелирно изработени. Донякъде стилът на Амели Нотомб ми напомни на този на Оскар Уайлд. Добра работа, Амели.

Станислав Пращаков, kazanlak.live