Защото любовта е всичко

Искам да опаковам страховете ти с панделка и да ги пусна нагоре като влюбен турист фенер. С поглед, вперен в красивото нищо, да ти изпепеля гигантско кълбо любов. Да я видя, почувствам и да накарам да завали върху теб. Цялото ти тяло да обгърне и като балон да се изстреляш в небосклона си директно в рая, където принадлежиш. Клишетата ти се подчиняват, ти си бог, на когото нямам търпение да се покланям. Между великолепните ти малки пръстчета да се зазидам. Мълчанието ти да полюшвам между зениците си, ослепели от любов. Ти нямаш представа, същество непонятно, как те обичам. Какво е да се обличам с теб през тайни зимни утрини. С парфюм и многозначие, докато ми липсваш, без да те имам.

Искам да се разтопя в теб като залез по Коледа, да раздам себе си на малки подаръци за всички дечица у теб. Ще им разказвам за златни ябълки, ще играем на женски ластик по-тъмно и прескачаме огради на чаша какао. Ставам покровител на тъничката бръчица под окото. Харесвам десния ти профил, защото предпочиташ левия. Гледам през теб, под теб и у теб. Виждам само достатъци.

Искам да прелея надежда в лоното на всяка малка радост. Да наблюдавам как ирисите ти цъфтят и подскачат, докато ги гоня, без да се изморявам. Готов да скоча и в най-дълбоката бездна, стига да те има .Поне частица от теб. Да вдишвам от косата ти наум мога, докато превъртя, това е кислородът, който ме движи и на планетата няма по-сладък. Ако те има ,само да те има. През час прихващам тъничката ти китка, а дори не съм до теб.

Проверявам дали дишаш. Ти не си нещо, което мога да опиша . Течеш в различни измерения и се изливаш на талази в нови, непроумими вселени. Ти си слънце и пясък и черна дупка. А аз изгарям на плажа трети по ред ден и после се мажа с гласа ти, насън прошепващ името ми. Ти си морски бряг през декември. Чувам те в раковини. Какво да ти дам не измислям. Ти не си създадена за тук. Нито за там. Бъди измежду. Бъди у мен, в солта на вълните, навсякъде. Приливно се разстилай в устията и полети на три с устремена към Юпитер брадичка. Аз ще те чакам, дори да ме няма.

Ще целувам крайчетата на устните ти до прераждане и ще си бутилирам невинността ти, за да я клонирам по всички рафтове и да ти припомня, когато забравяш, какво е да си ти през мен. Нямам достатъчно време да живея, цялото е твое. Прозираш в секундите и се преизграждаш за поглед наслада. Не искам да те изгубя и затова те нямам. А в толкова от мен те има, че се събуждам посреднощ и се задавям от полулипса. Като придърпваща буца в гърлото. Ни навън, ни навътре. Не знаеш къде да застанеш, не си си избрала място у мен, на ако имах сълзи, щях да плача. Всеки път когато се колебаеш дали да си тръгнеш, без да си се върнала. Колко земни думи не достигат, когато изгряваш.

Ако заради мен се усмихваш така непрестанно, инфарктът ще запълни графика ми до неделя. Искам да се науча на теб, красиво създание, но ти си противоречиш през секунда и аз остарявам в паузите, в които избираш да се мъчиш. Кажи ми как да се науча на теб. Мисля, че от бебе винаги съм знаел.

автор: Мартина Чалъкова