Изкуството да кажеш "Не"
- 1.3K
Масова заблуда е, че отхвърлените възможности преследват отказващия до откат, защото на смъртния си одър всеки съжалява, че не бил е тотален йес мен. Ами не. Три пъти не. Разкъсват те липсите на проява на характер и ядно тропване по масата, когато сърцето вътрешно се е провиквало. Промушва се през тайни ниши и присветва нещастието да бъдеш сляп конформист, вървящ срещу себе си. Иска ли нещо съществото ти, то непременно ще откликне, за да го получи, и ще се предаде. Въпрос на време е, не повод за съмнение. За разлика от измъчените "да", заместили "не" – именно те разяждат личността.
Представи си, че обичаш някого. До себеизмяна, абе, обсебен си. Кървиш и си влачиш надеждите към бесилото. Слънцето залязва в 5 и все е зима, топли са само лъжите му, в които ти отвръща. Искаш ли ги? Не, но те ти остават. Единствената връзка със сладкия хероин на обречената любов. Ти не умираш да си мамен, унизен и сам, но го предвиждаш и пак го избираш. Защо? Защото умът ти пропуска да издялка алтернатива. Или мислиш, че нищо няма да се сравни. Или винаги си бил мачкан. Майка ти е отбягвала нежността, угасяла е свещицата на всяка новичка мечта и е разсипвала по пода останките от детското ти доверие. Може би, за теб любов значи срам и вина, тъпа болка и тайна сълза в крайчеца на окото. Не си свикнал и си тотално осакатен аматьор, опипващ стените насляпо и розите невнимателно. Нов си, без да си чистичък и не познаваш "не". За теб това е извънпланетарна дума, защото те е страх, че щом я изречеш, щом порицаеш страданието, ще станеш точно като мама– първият ти човек-свят. Или по-лошо – ще си някой, бягащ от единствения си шанс за щастие.
Да разгледаме друг случай – пионка си. Такава наглед усмихната, вписала се. Вървиш напред, под ръка с дявола. Сутрин и вечер ти се повръща, но си палиш ентусиазиран блясък в очите и излизаш. Да следваш, да слушаш, да търпиш заповедна манипулация. Жалко е, бунтуваш се. Потушаваш огъня в гърдите с мили мисли към насилника. Той те обича, той те познава, знае накъде да те побутне. Целуваш го по бузата, за да му се извиниш, когато те упрекне. Много ясно, че ти си сгрешил. Очевидно не си в състояние да избереш или решиш правилно. Не ти е мъчно за себе си, повече за него. Всеки е жертва на себе си. Какво ли му коства да бъде жесток и така полезен в грубостта си. Може да си умен, красив, безупречен и пак да си в капан. Осъзнат и тъмен. Противоречив затвор с гумени решетки. Можеш да се измъкнеш, но не виждаш защо. Обезглавяваш всичките си "не"–та, защото да живееш и да бъдеш, значи да си отворен и готов да ощипеш раните със сол. На сто "да" се падат три "не". Само най-важните – пряко оцеляване, категорична неправда и спасяване на чужд живот.
Сега виждаш ли? Зверско е, нехуманно, престъпно. Класически психологически трилър, в който умират незастъпилите се за себе си. Защо е толкова важно да казваш "не"? Човек си – бог в емоционален хаос, отговорен за болката и радостта ти. Книгите по самопомощ ти набиват красивата истина в главата – създаваш си ада с едно грешно премигване и излишно "да". Просто е на думи, казваш. Но всъщност – просто е. Не, не искам да излизам. Не, не те обичам. Не, аз съм хомосексуалист. Не съм съгласен. Не ми казвай какво да правя. Не ме карай да върша твоята работа. Не ми приписвай собствените си недостатъци. Не ме целувай на публично място. Не ме принуждавай да харесвам приятелите ти. Не ме разсмивай, когато работя. Не, не и не. Съвършенството на премерения или бурен искрен отказ. Облекчението в стомаха. Инстинктивната усмивка. Упражненото право да се отстояваш. Когато някой почти те накара да си изкрещиш мнението в лицето му и да тряснеш вратата. Животът е конфликт, примирието е свеж и мимолетен пристан. Бягаш или посрещаш бича с отворена поза и отвръщаш.
Не окуражавам преднамерената грубост, прекрасно е да се обичаме, но е превъзходно да си научим границите и да не допускаме чужда вселена да ги прекрачва. Защото така. Защото аз искам. Защото съм неперфектен човек и се уча какво е най-добро за мен, докато отхвърлям.
автор: Мартина Чалъкова