Казанлъчанинът с родопско сърце – за фолклора и първия си албум
- 6.9K
Откакто го познавам пее. С други думи казано, поне от втория учебен ден на осми клас. Любовта му към родния фолклор, с който е закърмен, остава несломен 14 години по-късно. През това време той търси, намира и не спира да открива музиката от онзи истинския и неподправен фолклор на дедите ни. Докато се стига до днес, началото на 2017-а година, когато Антон Гудов записва самостоятелен албум с автентични български народни песни. Албумът "Песни от Родопа планина" съдържа 10 негови изпълнения, а за повече подробности около записите разказва самия той в следващите редове.
– Какво е за теб българският фолклор и как се запали по него?
– Аз винаги съм бил запален, но последните няколко години се гмурнах по-надълбоко. Опознах старата му версия и открих една огромна бездна между съвременния фолклор и автентичния. И видях, че хората всъщност не го познават. Това ме запали още повече и се заех доколкото мога да популяризирам истинските неща, старите певци и музиканти, забравените песни. А там зарядът е съвсем друг.
– Разкажи ми малко повече за себе си. Ти си вдъхновителят за създаването на Вокално трио "Калина". Виждаш ли съмишленици и подкрепа в заниманията си.
– Когато създадохме трио "Калина", една от мисиите беше да популяризираме позабравени обработки на старото поколение композитори като Стефан Кънев, Николай Кауфман, Стефка Кушлева, Кирил Стефанов, Филип Кутев. Аз имам слабост към Кънев и Кушлева. Всички песни в техния репертоар са внимателно подбрани и сме гледали да са по-непознати на днешния слушател. Това са песни със "сладка" хармония, благозвучни, без излишен кич и усложняване. Старото поколение композитори са подхождали по друг начин към фолклора. Те не са го възприемали като поле за изява, където могат да покажат колко много разбират хармонията, а напротив – гледали са да обогатят песента, да звучи на 3-4 гласа, но в същото време да е достатъчно опростено, красиво и да не бяга от стила на песента. Това са добрите обработки. Обработката няма нужда от сложнотии, тя трябва да гали ухото. Трио "Калина" пък се запалиха по автентичните носии и вече имат зад гърба си 2 изложби в Стоян-Стайновата къща. Заедно с тях и още приятели пък създадохме "Вихъръ – Пространство за Култура и Изкуство", с които действаме заедно в сферата на културата.
– Обясни сякаш на малко дете с какво се характеризира родопската народна песен?
– Родопската песен е широка, волна, полегата. Като планината. Родопската песен е залюляна. Като майчина люлка. И орнаментиката ѝ е такава. Примерно глисандото е като склона – пада постепенно надолу, за да завърши в равнината. Самата песен е събрала планината в себе си – когато извикаш все едно изрисуваш връх "Рожен". Много хора си мислят, че родопските песни са лесни, но въобще не е така. Има много орнаментика, но понеже се прави плавно звучи леко.
– Как виждаш състоянието на българската народна музика и култура в момента?
– Нещата не са много добре. Като се започне от пеенето и се стигне до носиите. Първо стиловете са размити – всичко се пее по един и същ сватбарски маниер, и не знам кой наложи това ужасно кръчмарско вибрато. Всички автентични певци имат ситно вибрато, което обаче не се прави с езика, а с диафрагмата, и е много трудно за усвояване. Също много песни се наложиха, като "Бяла роза" например, които хората смятат за народни, но те не са. Това са авторски песни, които обаче нямат белезите на автентичната песен, а са по-скоро песни на фолклорна основа. В миналото големите певци също са си съчинявали песни, но те са били в стила на фолклорната област, с характерната орнаментика, с характерните мелодични особености. Няма нищо лошо да се създава ново, но нека не се бяга от старото. Има едно интервю с Йовчо Караиванов, което препоръчвам всеки да чуе. Там говори за осакатяването на фолклора, още докато е бил жив.
– А какво очакваш занапред?
– Искрено се надявам хората да се обърнат към корените и да започнат да слушат все повече стари неща, защото там е истината.
– А кои са корените?
– Това, което са ни оставили. А те са ни оставили това, което са научили от техните родители, баби и дядовци. Певци като Надка Караджова, уникалния шопски дует Кремена Станчева и Василка Андонова, Олга Борисова, Павлина Горчева, странджанските певци с истински, верен стил Янка Рупкина, Комня Стоянова, Димка Владимирова, Тома Янчев, Калинка Згурова, родопчаните Надежда Хвойнева, Бойка Присадова, Христина Лютова, Радка Кушлева, Валя Балканска, Младен Койнаров, пиринските Сестри Груеви, Сестри Бисерови, Стоянка Бонева, добруджанките Калинка Вълчева, Анастасия Костова, Верка Сидерова, тракийците Йовчо Караиванов, Пенка Павлова и майката на народната песен – Вълкана Стоянова. Със сигурност пропускам още много, много певци, не исках да изброявам именно по тази причина, но това са имена, които трябва да се знаят. И когато някой млад изпълнител иска да усвои пеенето на някоя фолклорна област, то трябва да учи песните от тях, а не от музикалните канали, където стиловете са сватбарски и кръчмарски.
Има обаче много млади, надъхани, некомерсиализирани хора, с които продължавам да се свързвам и това ме обнадеждава. Може би един ден ще се завърнем към извора, знае ли се...
– Напоследък се наблюдава точно такова завръщане към фолклора. Създадоха се много клубове по танци.
– Това е прекрасно, и още по-прекрасно ще е ако инструменталите, на които хората играят бъдат с автентични инструменти – гайда, кавал, тамбура, гъдулка, тъпан. Навремето хората са играели под техните звуци, а не под ритмите на синтезатори, барабани и саксофони.
Тъпанът носи друг заряд, той кара кръвта да кипи. В миналото е имало страхотни музиканти с верен стил и има достатъчно записи, които могат да се ползват. Тракийската тройка, Странджанската група – това са Михаил Маринов – гъдулка, Костадин Варимезов – гайда, Стоян Величков – кавал, Румен Сираков – тамбура. Тези музиканти са познавали изключително добре всички фолклорни области и когато са съпровождали на някой певец са спазвали особеностите на областта, от която е песента, нейната орнаментика. Аз съм чувал, че Стоян Величков е отказвал да записва, ако композиторът иска да промени мелодиите, които той е научил от дядо си.
– Защо автентичният фолклор е необходим в XXI век? Колко голяма е нуждата от поглед към българското назад във времето?
– Не знам колко е нужен, но ще е жалко да затрием традиции и изкуство, опазени и оцелели толкова векове.
– Да отправим поглед към албума. Откога имаш намерение за издаването му и срещал ли си трудности по реализацията му?
– Идеята зрее отдавна, но сега намерих времето. Записите направихме за 4 дни в София в едно студио в Съюза на българските композитори. Трудности не бих казал, пък и кой е рекъл, че всичко трябва да става лесно. Е, единия ден преди записите ми вдигнаха колата и трябваше да сменя два автобуса, докато отида да си я взема. Олекнах и със 120лв., но голяма работа. Важното е човек да е жив и здрав, пък другото се нагажда.
– Колко песни съдържа албумът, как си се спрял точно на тях и какви са аранжиментите?
– Песните са 10. Забелязвам, че масово се записват едни и същи песни, и аз направих точно обратното. Дори когато пея пред публика, гледам да вадя нещо позабравено, което съм научил от някой стар запис. Аранжиментите са изцяло с автентични инструменти, като почти половината песни са с каба гайда, без която родопската песен не може.
– Какво ти струва да издадеш такъв албум?
– Нищо особено – малко финанси, време и организация.
– Само в онлайн платформи ли ще се предлага албумът ти?
– Засега да, пък и не смятам, че ще спечеля нещо от него. Не му е това целта – просто така, да имам нещо зад себе си и да е по-качествено направено. Всеки може свободно да го слуша както в Youtube, така и в моя профил в Soundcloud, където качвам и много автентични бисери, които призовавам хората да чуят.
– Къде научи родопския стил?
– Аз съм се учил най-вече то записи – изслушал съм каквото старо ми попадне. Родопския стил съм усвоил от записите на Надежда Хвойнева, Валя Балканска, Бойка Присадова, Младен Койнаров – все светила в родопската музика. Имам огромната чест да познавам и да съм се срещал с голямата Христина Лютова, която заедно с нейната дъщеря Марияна Павлова изключително много ми помагат във всяко отношение, за което съм безкрайно благодарен.
– Като тръгна с благодарностите – има ли още някого, на когото искаш да благодариш?
– Естествено на музикантите, с които работих. Започвам с каба гайдата – един прекрасен млад гайдар от Златоград – Емануил Пунев. Той не само е страхотен гайдар, но и ценител на автентичното, истинското. На тамбурата свири Бисер Маневски – с него се запознахме на Рожен преди две години и много си паснахме. Изключителен музикант. Той доведе и другите музиканти – Йордан Буневски – кавал, Борислав Кьосев – джура гайда и Добри Рахнев – тъпан. Искам да им благодаря за професионализма и също на Борис Чакъров, с когото осъществихме записите, и на Макс Буковски, който съвсем приятелски направи снимките за обложката.
– Благодаря ти за разговора.
– И аз благодаря.
автор: Станислав Пращаков