Онур Татар и изкуството да караш велосипед

  • 247
Онур Татар и изкуството да караш велосипед
снимка: личен архив

Преди седмица Онур Татар бе удостоен с общинска стипендия за постижения в областта на спорта. Това не бива да е изненада, имайки предвид че до този момент е получавал три такива от Министерството на младежта и спорта, а от тази година е състезател в колоездачен клуб "Несебър". Колко измамна е лекото на карането на велосипед и колко хиляди навъртяни километри са нужни за всичките успехи в България и чужбина, които стоят зад гърба на финиширащия Онур, разказва самият той.

– Как започна авантюрата ти на две колела?

– Започнах да тренирам преди 8 години за казанлъшкия отбор "Лястовица 1905".

– Пробягваш с колело изключително дълги разстояния. Какво се върти в главата ти, когато си изминал повече от половината дистанция и физическият ти резерв е на изчерпване?

– Най-често започвам да се самомотивирам, като си повтарям наум – " Ти можеш, давай, не си тренирал цяла година, за да се предадеш по средата на състезанието". Може би звучи малко откачено, но когато си на предела на силите си дори най-малките неща те мотивират да продължиш. Или поне мен.

– За да се постигат резултати, неизбежни са тренировките. Колко време отделяш в упражнения?

– Средно отделям по 3-4 часа за тренировки понякога, разбира се и повече, но само в определени дни. Както имам и дни за разпускане – такива, в които излизам просто на разходка с колелото.

– Коя е най-голямата ти победа?

– За мен най-голямото и най-добро представяне е това, че станах вицешампион на Балканиадата на писта.

– Коя е любимата ти велосипедна дестинация?

– Любимото ми място за тренировка определено е по покока Бузлуджа и Шипка, защото е сравнително спокойно и няма движение.

– Кой състезател те вдъхновява най-много?

– Определено едни от любимците ми са Петер Саган, Том Бонен и Фабиан Канчелара, защото са много силни и достойни за подражание.

– Освен с колоездене си част и от училищния отбор на ПХГ "Св. св. Кирил и Методий". Помагат ли си двата спорта в развиването на умения?

– Не мисля, че волейболът ми помага в колоезденето. Участвам в училищния отбор за развлечение и защото по време на волейболния турнир нямам състезания.

– Дванайсетокласник си – какво предстои пред теб след завършване на гимназията?

– Както казахте, престои ми завършване – мисля да запиша задочна форма на обучение в университет, за да мога да тренирам и да се състезавам.

– За финал – пожелай нещо на читателите.

– Пожелавам на всички читатели да са живи и здрави, да отделят време за спорт, за да имат по-пълноценен и здравословен начин на живот.

автор: Станислав Пращаков

Градски Легенди

Казанлъчанинът с родопско сърце – за фолклора и първия си албум

Казанлъчанинът с родопско сърце – за фолклора и първия си албум

прочети »
Иван Хаджиенов – човекът, който не забравя родния Казанлък

Иван Хаджиенов – човекът, който не забравя родния Казанлък

прочети »
Марин Бакърджиев и неговата нова социална мрежа Събранието

Марин Бакърджиев и неговата нова социална мрежа Събранието

прочети »

Аз-ът

Как това, което пишем, да изглежда по-професионално

Как това, което пишем, да изглежда по-професионално

прочети »

Снимки

Галерия – ПГ "Иван Хаджиенов" отбеляза Патронния си празник

Галерия – ПГ "Иван Хаджиенов" отбеляза Патронния си празник

прочети »
Kazanlak.live има и Facebook страница! Можете да я харесате, за да следите какво публикуваме :P ×