Кънчо Шипков – историята на бедняка-милионер от Казанлък

  • 18.8K
Кънчо Шипков – историята на бедняка-милионер от Казанлък

Животът е пълен с къде очаквани, къде не толкова, обрати. Премеждията се редуват и само най-добрите в преодоляването им успяват. Точно такъв е случаят с родения през 1817-а година Кънчо Пеев. Едва 10-годишен той остава кръгъл сирак и започва борбата му за оцеляване. Останал без абсолютно нищо – дори семейство, той напуска село Шипка и се запътва към града в търсене на препитание.

В Казанлък отива на Япа пазар, където си намира работа като ратай. Крехкият организъм на момчето не може да се равнява с другите слуги и това довело до рядко използване на труда му. Наложило се Кънчо Пеев да скита и проси по улиците на Казанлък, да се моли на магазинери за малко хляб и да спи на открито – под сайванти и бараки.

Навършвайки 15 години, заякналият Кънчо Пеев започва постоянна работа на Япа пазар като ратай в платнарски дюкян. Там Кънчо се назовал с фамилия Шипков – от името на селото, от което идва. В процеса на работа той разбрал, че розовото масло се продава много по-скъпо в Цариград, отколкото на агентите на фирмите от Западна Европа.

Младият тогава Кънчо Шипков нямал какво да губи и решил да си изпробва късмета си с продажба на розово масло. Парите, които имал, не били достатъчни. Той се помолил на чорбаджията си за заем, който обещал да върне. Доверието между тях било изковано преди това чрез неколкократно оставяне на алтъни (златни турски монети) от страна на господаря, които му били върнати, когато Шипков ги намирал. Това било сигурен знак, че момчето няма да се покрие с отдадения заем.

Събраните пари били достатъчно, за да се прояви търговския нюх у момчето. Той обиколил селата покрай Казанлък в търсене на чисто розово масло, продадено му на най-изгодна цена. Равносметката – 10 мускала розово масло. Не се поколебал и за миг и тръгнал за Цариград. Пеш. И бос.

Пристигнал в Цариград, Кънчо Шипков продал 6 пъти по-скъпо маслото, отколкото ако би го продал в Казанлък. За да пести от печалбата си, той не преспивал в ханове и странноприемници – спял по улиците и дървени тарги. Живот, който никак не бил чужд на Кънчо.

Кънчо заделял внимателно всяка своя печалба. Четири години подред той изминавал пеш пътя до Цариград и назад. В увеличаване на количеството розово масло от година на година, се увеличавал и складирания капитал на Кънчо. Тогава си купил и кондури, за да не ходи бос. Новите обувки обаче били само за специални случаи – когато преминавал през градовете. Едва след четвъртата си експедиция до Цариград, той си купил и кон. Само няколко години след това капиталът на младежа се умножил многократно.

Годините минавали, а той се утвърдил като заможен розопроизводител. Имал двама сина и няколко дъщери. Големият син, Петър, му помагал в поддържане на фирмата, докато малкият, Тодор, бил изпратен да учи в Робърт колеж в Цариград. Кънчо Шипков научил важен урок от ходенията си при търговците – трябва да знаеш езика им и да техните похвати при водене на преговори. Тодор завършил колежа, но останал, приемайки поканата да бъде преподавател в учебното заведение. В този период, покрай Освобождението на България през 1878-а година, фамилия Шипкови станала най-големият розотърговец, изпреварвайки дори фамилия Папазови.

През 1885-а година настъпила промяна с две лица. Първото – фалшифицирането на розовото масло както по пътя му за Цариград, така и там. Второто – Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Последното преустановило контактите между търговците поради нарасналото напрежение между страните.

Пътувалият из Европа Тодор, проучил нрава и порядките на европейците, се прибрал в Казанлък. Той посъветвал баща си и брат си да съберат най-качественото розово масло в региона и да се преориентират на запад. Качеството на маслото ще предопредели търсенето. Така през септември 1886-а година семейството успява да изпрати на изложение 14 000 мускала розово масло в Лондон. От тях те продават 9000.

В края на септември на 1886-а Тодор прекосил Атлантическия океан, за да се озове в Ню Йорк. Там били най-големите производители в света –  Гаспар, Кузман и Папазов. Будило недоумение и присмех как това младо момче е събрало кураж да дойде на непознат за него пазар и да се бори с утвърдените търговци. Разликата в качеството на предлаганите продукти наклонила везните в полза на Шипковия син и той продал 4000 мускала на изключително висока цена. Така розовото масло на фамилията получило оценка от шест звезди, което било поставяне на картата на розопроизводителите отвъд Океана.

Самият Тодор направил 37 трансатлантически прехода, докато брат му управлявал бизнеса в Казанлък – 6 огромни розоварни. В началото на XX век килограмите добито розово масло били 1600, а през 1885-а едва 66. Сравнението не издържа, но именно значително повишената цифра прави сирака, който броди гол и бос, един от първите и най-крупни милионери в България.

Последвалите разногласия между двамата братя относно качеството на розовото масло и промяната в политическата конюнктура довело до срив в търговията. От историята на Шипкови остава къщата им, която и до ден-днешен се намира в центъра на Казанлък. Макар и да не е единствената къща на рода, тя красноречиво говори за богатството на знатния род Шипкови.

Проектите на къщата са дело на арх. Георги Фингов. Стъклата са тип "белгийски", а стъклописите са поверени в ръцете на проф. Иван Пенков. Стенописите в къщата са Иван Милев (чиито стенописи красят и Стоян Стайновата къща). Необходимият мрамор е донесен от Бузлуджа. Италианецът Лукурго Адриани, родом от световната столица на мрамора – град Карара, пристига в Казанлък, за да направи чешмата, двата чучура и парапета на фонтана. Видни бояджии-декоратори идват от Виена, за да оформят къщата. От днешната столица на Австрия са донесени и богато гравираните дръжки на вратите. Мебелите в приземния етаж, включващ 7 дневни и гостни помещения, са доставени от Лондон, докато спалните на горния етаж са обзаведени по парижки образец.

През първата половина на XX век това е била една от най-внушителните сгради на територията на България. От 1974-а година Шипковата къща (заедно с оградата, чешмата и кантората) е архитектурно-строителен, исторически и художествен паметник на културата от национално значение.

автор: Станислав Пращаков
източници на информация – "Червеният капитализъм" – Петър К. Стоянов; броеве от 57 до 60 на вестник "Искра" от 2000 г., брой на списание "Наш дом" от 1973-а година.

Градски Легенди

Казанлъчанинът с родопско сърце – за фолклора и първия си албум

Казанлъчанинът с родопско сърце – за фолклора и първия си албум

прочети »
Иван Хаджиенов – човекът, който не забравя родния Казанлък

Иван Хаджиенов – човекът, който не забравя родния Казанлък

прочети »
Марин Бакърджиев и неговата нова социална мрежа Събранието

Марин Бакърджиев и неговата нова социална мрежа Събранието

прочети »

Аз-ът

Как това, което пишем, да изглежда по-професионално

Как това, което пишем, да изглежда по-професионално

прочети »

Снимки

Галерия – ПГ "Иван Хаджиенов" отбеляза Патронния си празник

Галерия – ПГ "Иван Хаджиенов" отбеляза Патронния си празник

прочети »
Kazanlak.live има и Facebook страница! Можете да я харесате, за да следите какво публикуваме :P ×