Да погледнем в "Черното огледало"

Прехвърлил се от Channel  4 към Netflix, преди седмица се завърна на екран с нов [трети] сезон едно любимо заглавие на изключителен проект на гениалния британец Чарли Бруукър [Charlie Brooker].  Не си пестя суперлативите, понеже за мен тази sci-fi horror антология с imbd рейтинг 8.8, три награди и седем номинации разбива чартовете по многопластовост и дълбочина. Та, започвам ревюто с лека  боязливост и благоговение.

Black mirror [Черно огледало] стартира през далечната 2011-а.  Успява да изрисува една нелицеприятна и потикаща представа за бъдещето, което злокобно ни причаква зад ъгъла. С две думи тъмната страна на технологичния възход и човешката такава, които се сливат. Как доброволно губим емпатия и идентичност във виртуалния водовъртеж и сме готови на всичко да се улесним до зомбираност и  да утолим нисшия си глад за зрелища. В първия епизод  ["The national anthem"]  премиерът на Англия [Rory Kinnear] бива изнудван, внимание,  да осъществи  полов акт с прасе на живо по националната телевизия.  Залогът е свободата и живота на  отвлечената кралска любимка принцеса Сузана [Lydia Wilson]. Видната абсурдност на подобно искане само увеличава консуматорския зрителски интерес и негодувание срещу фаталния изход при несъгласие. Съответно горкият  отвратен човечец бива заставен от двореца и партията, което според някои тълкувания натъртва чия всъщност власт има най-силен превес в реалната йерархия. В следващия епизод залитаме към модернистична x factor мания и тенденцията в близко бъдеще да се превърнем в роби на собствения си ламтеж към  поулярност, всенародна любов и одобрение и също така да станем буквални high-tech затворници в малките си, високо оборудвани клетки. Последната серия [The entire history of you] потапя в свят, лишен от  право  на анонимност, неуслужлива памет и каквото и да било лично пространство. Абсолютно всеки, с изключение на малко  свободолюбиви черни овци, е чипиран, което значи, че всяка една случка и спомен, зрително или слухово възприятие бива автоматично записвано и може да се прожектира и припомня по повод или ежеминутно.

Вторият сезон разполага с четири епизода –  един коледен в бонус. Нивото на брутализъм нараства с моя личен смразяващ фаворит ["White bear"], който превръща възмездието в култ и познатото ни манийно заснемане на всичко – в  ужасяващ, безхуманен акт. Застъпва и безугледното съдене, жаждата за линч и чистата жестокост. Би ли оцелял психически, ако преживяваваш един и същ кошмарен ден до пълна агония и заслужава ли си равносилното отмъщение? Друг епизод  пък ["Be right back"] отразява вкопчените желания, подбудени от скръбта при загубата на близък, отразени  със сьответния touch от бъдещето в лицето на възвръщане на бездушен  негов клонинг-отломка. Изкуствено създаден крийпи образ, събиращ у себе си цялата достъпна вътрешна комплексност и знания на починалия. Коледната серия ["White Christmas"]   пренася тоталното ни виртуално надмощие в живата реалност, като позволява блокиране чрез бутон на друг човек –  футуристичен вид ограничителна заповед , която го възпрепятства от всякакво възможно съприкосновение с блокиращия.  Също така се сблъскваме и с прехвърляне на човешки мозък в роботски дубликат, който упражнява слугински функции и  продължението на живота му може да бъде изцяло контролирано и дори продадено на игралната индустрия. Пропуснах епизода, в който комедиантът Джейми [Daniel Rigby] дава глас на анимирания хаплив Уолдо – човече, което интервюира политици за вечерно сатирично шоу.  В последствие, с лицето на този герой, се кандидатира срещу една от оплютите си жертви, като печели  публиката с циничния си хумор.

Да се прехвърлим бързо към  трети сезон, вървящ под ръка с ироничния надслов "бъдещето е светло", който ни отпуска цели шест замислящи епизода. Започваме с депресиращо-розов свят, в който хората използват телефоните си постоянно, за да се рейтват[не съвсем далеч от текущата реалност] и общата им оценка контролира целия им живот и благоденствие. Нашата главна героиня Лейси [Bryce Dallas Howard] изживява пълен катарзис по пътя към сватбата на детската си най-добра приятелка, която я е предавала над триста и шейсет пъти, но се ползва с високо социално одобрение  и все пак  я кани за кума. Чрез подготвената си свръхсълзлива реч , Лейси цели да натрупа достатъчно висок цифрен статус, за да се класира за мечтаните си квартира и живот.  Навлизаме в един болно тъжен свят, в който само добре маскираният фалш гарантира възход. Завършваме сезона, повдигайки наболялия въпрос за изчезването на жизнено необходимите ни пчели и до какви технологични извращения може да доведе тази  евентуална липса, както и влиянието на популярния интернет хейт, готов да коли и беси. Преминаваме и през опасността да бъдеш заснет от недоброжелатели чрез собствената си уеб камера, изнудване, жестоко  хорско разиграване, крива справедливост и анонимна педофилия. Включва се и изкуствено провокирана мозъчна игра на страхове и  кошмарно размиване на границата между фантазия и реалност; хлъднокръвни убийства на себеподобни, манипулируемо издигнати като  национални врагове[познато, а] и през леката за характера на сериала, но вледеняваща кръвта на вярващите, алтернатива, да изберем и управляваме света, в който ще попаднем след смъртта си.

Black mirror e абсолютно задължително удоволствие за мислещите и самокритични същества, които безспорно ще се отъждествят с тъмните си копия в лицето на героите, които са безумно relatable.  Подходящ е също за лишените от често самонаблюдение и алергични към себеанализ, които вероятно ще се опулят, сблъсквайки се със сенките си и черната истина за сегашния ни свят. Гледайте и задълбавайте. Струва си.

автор: Мартина Чалъкова