Малкият принц – една роза, три вулкана и мъдрост за всяка възраст

Който лъгал, лъгал. Който се е оказал излъган, да си признае. Днес обаче не е първи април, а е втори април. Международният ден на детската книга. Затова реших да представя най-четената, най-обичаната, най-поучителната детска история – тази за малкия принц. Всъщност май самият аз излъгах – колкото е детска, толкова е и за възрастни. Даже май е повече за възрастни.

"Малкият принц" е написана от Антоан дьо Сент–Екзюпери през 1943 година. Действието в книгата е предоставено посредством един фантастичен разказ. Малкият принц живее на своя собствена планета-звезда. Въпреки че е "малък", то той е твърде голям за местообитанието си – алюзия за малкия човек в големия свят, който се оказва не толкова малък в действителност. Там той има за свои "другари" една роза и 3 вулкана – розата, пазена повече от грижливо, любима, обичана, незаменима, единствена, а вулканите – един неизригващ, тих, спокоен и заспал и два активни, простиращи се и трите до коленете му.

Тръгнал до съседни планети, малкият принц се среща с различни персонажи. Особеност при главния герой в повествованието е, че той "никога не се отказва от въпрос, след като го е задал". Така той научава простите истини и неща от живота. Отговорите, които получава, са пропити, подгизнали и просмукани от мъдрост. Точно това е моментът от заглавието – "за всяка възраст". Ние възрастните (макар да съм едва на 26 години, съм си възрастен) забравяме често семплите, очевидни за света истини. Точно тези истини обаче са съществени. Именно затова лисицата казва на Малкия принц, че  " най-същественото е невидимо за очите "  Коя е лисицата ли? Малкият принц попада на Земята. Сблъсква се със земната действителност и продължава свойското си проучване на нещата. Изпада в директен сблъсък с реалността – неговата роза не е единствената във вселената.

Минал през изпитанието на разума, философията и проникновението на земния живот, Малкият принц разбира какво всъщност е любов. Неговата роза не е като всички останали – най-красива и прекрасна, но същевременно съдържаща в себе си и недостатъци. Но е неговата роза.

Тази нощ прочетох "Малкия принц" за втори път. 17 години по-късно. Подарете книгата на децата си, но я подарете и на себе си. Ако нямат афинитет към четенето, то Вие им я прочетете. Отнема между 2 и 3 часа – 90 странички с илюстрации на автора към тях. Завършвам с 2 цитата, макар всяка страница да си е самостоятелен и стойностен цитат.

"– Хубави сте, но сте празни – продължи малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза."

"В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи..." 

Станислав Пращаков, kazanlak.live