Габриела Петрова – казанлъшки писател в сянка

  • 900
Габриела Петрова – казанлъшки писател в сянка

С Габриела се запознах косвено – слушайки нейния текст на сцената на камерната зала в Дома на културата "Арсенал". И ако любовта ставала от пръв поглед, то намирането на таланта също става от пръв поглед. На човек не са му нужни месеци и години, за да разбере, че даден човек има творческа надареност. За съжаление тя ще потегли по трънливия път на обучение в чужбина. Предлагаме интервю с казанлъшката писателка в сянка – Габриела Петрова.

Казах ти го вече, но ще го кажа отново – много ми хареса пиесата. Като цялостен продукт – сценарий, режисура и актьорска игра. Как се почувства, когато чу своя текст да оживява на сцената?

Притеснена. Развълнувана. Изненадана – на места имаше импровизация, която ми хареса повече от оригинала. Щастлива, защото не просто чух текста, а го видях, превърнат в образи и действие. Беше страхотно.

Пишеш ли нещо в момента?

В момента пиша много неща (смее се). За няколко проекта, за няколко конкурса и малко за лична употреба.

Може ли литературата да бъде мерило на обществото ни?

Хм. На теория – да. Все пак литературата се ражда от хаоса на конфликтите в обществото и обикновено доста точно нацелва проблемите. И изводите обикновено се свеждат до една основна зависимост – нищо не може да се поправи отвън, ако не идва отвътре. Така, както аз го виждам, литературата връща човека към човешкото, а в обществото всички проблеми се въртят именно около това. Това е на теория обаче. Защото все пак трябва да има някой, който да вникне в идеите на автора, а първо, не са много хората днес, които обичат да вникват в каквото и да било, и второ, в момента ни залива една масова псевдолитература – много действие и никаква мисъл. А това се търси далеч повече от Камю и Багряна.

А не се ли е превърнала в изкуство за малцина?

Всъщност май наблюдавам обратната тенденция – все повече хора четат. Въпросът тук е не дали четат, а какво четат. Имам чувството, че най-много се търсят книгите с възможно най-малко смисъл и възможно най-много линии на действие. Все едно всичко, типично за посредствената продукция, която непрекъснато бълва Холивуд(изключвам малкото филми, които компенсират), вече се е прехвърлило и върху литературата.

Коя е най-добрата филмова адаптация по книга?

"Изкуплението Шоушенк”.

Живяла си години в София. Как усещаш Казанлък в сравнение със столицата? 

Малък.

Без кой автор литературата няма да бъде същата? 

Без всеки един автор литературата няма да бъде същата. Всеки добър автор, до когото съм се докоснала, е отворил съзнанието ми за истина, която ми е била чужда преди това. Не бих могла да избера само един.

Станислав Пращаков, kazanlak.live

 

Градски Легенди

Казанлъчанинът с родопско сърце – за фолклора и първия си албум

Казанлъчанинът с родопско сърце – за фолклора и първия си албум

прочети »
Иван Хаджиенов – човекът, който не забравя родния Казанлък

Иван Хаджиенов – човекът, който не забравя родния Казанлък

прочети »
Марин Бакърджиев и неговата нова социална мрежа Събранието

Марин Бакърджиев и неговата нова социална мрежа Събранието

прочети »

Аз-ът

Как това, което пишем, да изглежда по-професионално

Как това, което пишем, да изглежда по-професионално

прочети »

Снимки

Галерия – ПГ "Иван Хаджиенов" отбеляза Патронния си празник

Галерия – ПГ "Иван Хаджиенов" отбеляза Патронния си празник

прочети »
Kazanlak.live има и Facebook страница! Можете да я харесате, за да следите какво публикуваме :P ×