Интервю: Казанлък и България през погледа на Лурдес

Лурдес Ескрибано пристига в Казанлък, за да помага на възрастни хора и деца с увреждания в Дневния център за деца с увреждания и Дома за стари хора 3. Мисионерството й трае 8 месеца, като престоят й е изпълнен с различни начинания и атрактивни предизвикателства. Лурдес се върна в Казанлък за кратко, за да се види с представителите на координиращата организация "МЦР-Взаимопомощ", както и с приятелите си, които намери в града на розите. Ето какво сподели пред kazanlak.live:

– Здравей, Лурдeс! Разкажи ми повече за себе си!

–Аз съм 25-годишно испанско момиче, което се опитва да бъде по-добър човек всеки ден, да се радва на малките неща, които животът предлага. В момента работя като сътрудник по езиково обучение в Северна Франция, където преподавам английски език на деца от 12 до 18 години.

– Усети ли културен шок, когато за пръв път дойде тук, и колко време ти отне, за да свикнеш с българския език и култура?

– Когато и да излезем от зоната си на комфорт, ние усещаме определени неща, които са различни от тези, с които сме свикнали. Да кажем, че никой в Западна Европа не е толкова запознат с източните държави. Всъщност, дори ако говорим за България, сме напълно изгубени. Оставяйки настрана подробностите, трябва да кажа, че първият "шок", който преживях беше езикът. Ако има език, който е труден за научаване за испанците, представете си това е език на кирилица... просто изглежда трудно. Пробвах обаче да го науча и всъщност успях да видя развитието с течение на  времето. Най-известният шок, който всеки преживява, е неловкият момент с поклащането на главата. Когато и да ни предложат кафе или нещо друго, ние учтиво отказваме с нормалния жест и се изненадваме много, когато напълнят чашите ни до горе, така че нека кажем, че не е буквално казано шок. Но, ако трябва да призная, най-същественият културен шок беше, докато ходя за работа да виждам деца, които търсят храна по контейнерите по улицата. Това заедно с големия проблем с бездомните животни.

– Тук си за втори път. Какво се е променило от първото ти идване в Казанлък в сравнение с настоящия ти престой?

– Мога да обобщя отговора като кажа "нищо не се е променило за 2 години". Всъщност, това е истината. Същите хора на същите места, същите места, предлагащи същите услуги, същите продукти, същият бизнес, същите магазини... много малки промени в града. Трябва да кажа, че хората са се променили доста. Имах удоволствието да срещна повечето хора, с които се запознах, докато живях в Казанлък, и забелязах развитието в живота им.

– Какво те учуди най-много, когато дойде в Казанлък?

– Eстественото във всичко заобикалящо. Визирам природата (невероятно е да си в средата на гора, която е само на 10 минути пеша от вкъщи), естественото поведение на хората, естественият начин на нормални неща като готвене, общуване между хората... с една дума естественият начин, по който нещата се случват в България.

– Най-хубавото и най-лошото нещо, което видя в България?​

–Когато живях там, имах възможността да разгледам много градове в България. Най-хубавото винаги е природата и градове като Велико Търново, Пловдив, Варна... Най-лошото винаги ще бъде споменът за деца, търсещи храна по улиците и лепило за дишане... Дори по-лошо – свикваме да виждаме всичко това като нещо нормално.

– Любимото ти място в Казанлък?

– Заявявам без никакво колебание – парк "Тюлбето". И може би "Арта" на по питие в събота вечер – особено придружена от добра компания. 

– Доколко си приличат българите и испанците, имайки предвид, че сме южни нации?

– Невероятно е, че две различни култури като испанската и българската имат много общи неща. Хората показват близост към теб и както казах по-рано, българите са много естествени и като испанска бих казала, че се чувствам много добре с местните българи. Храната също е много подобна. Традиционните кухни на двете страни са различни, но съставките са почти същите. Типичен пример за това е лютеницата, която аз обичам. Ние приготвяме нещо много подобно, наречено "писто" (първообраз е френското рататуи).

– А коя е най-голямата разлика?

– Най-големите разлики, които можем да открием, са религията и езикът. Парите... ами... минималната заплата също е много различна. Макар че животът в Испания е много скъп.

– Какво намери в Казанлък, което го няма в Испания?

– Наистина мисля, че можеш да намериш всичко навсякъде. Давам примери като сирене, лютеница, ракия, но не... По-скоро всички тези специални хора, които срещнах тук и не бих могла да намеря в Испания.

– Най-голямата трудност, която срещна в града ни?

– Да науча български език. Беше важно да общувам на работното си място с деца и с по-големи и да бъда в състояние да изградя силна връзка с всеки един от тях. Но в крайна сметка използвахме нашия универсален език – този на любовта.

– Кое бе най-вълнуващото ти преживяване в града на розите?​

– Времето ми в Казанлък изтече с настъпването на най-хубавия сезон – лятото. И жалко, че не можах да присъствам на Празника на розата, например. Но все пак си спомням много приятни моменти като прескачане на огъня, организацията за чистене на язовир Копринка или когато продавахме мартеници в центъра – определено любима традиция.

– Опиши с три думи казанлъчани.

– Естествени, приятелски, щедри.

– Бих се върнала отново тук заради...

– Изградих живот тук и с това успях да създам приятелства и да срещна много специални хора. Още един дребен детайл – бих дошла тук отново, за да посетя Бузлуджа, която поради няколко причини не успя да се случи. Така че смело казвам – Казанлък ме очаква за трети път!

– По традиция завършваме интервютата с пожелание към хората – казанлъчани, българите като цяло, а и испанците в твоя случай. Какво е твоето послание към всички тях?

– Огледай се. Виж в колко чудесна страна живеете. Открийте своята собствена страна. Не можете да си представите колко невероятни неща има във вашия собствен дом. Не бъдете мързеливи да откривате нови неща и бъдете благодарни на това, което ви заобикаля и над всичко – хората, от които сте заобиколени. Поддържайте позитивно отношение към живота. Каквото не харесвате в живота си, просто го променете. Пътувайте често... от значение е да знаете повече за така устроения свят, да разберете различните култури и да проявите уважение към тях. А ако нещо не харесвате от живота си, винаги помнете, че вие го притежавате и можете да го промените. По малко философия всеки ден, за да бъдете по-щастливи. Без оплакване и с повече благодарност, че сте живи!

Станислав Пращаков, kazanlak.live