Интервю със Станислав Петканов – млад и креативен казанлъчанин

Детството е свързано с незабравими спомени, чистота, безгрижие и безбрежни игри. Една такава човешка ретроспекция на детството извършва Станислав Петканов. Той е организатор на Game Night (Нощ на игрите), провеждащ се всяка сряда. Сряда вечер е дар за присъстващите в Младежкия дом и неимоверно удовлетворение. Освен това Станислав е част от Able Mentor и избира да се завърне в Казанлък, за да работи и да се развива в любимия град.

– Как се роди идеята за връщането в миналото посредством Game Night?

Както обикновено мога да кажа, че го дължим както на нашата инициатива, така и на щастливо стечение на обстоятелствата. Когато нещо е писано да стане няма сила, която да предотврати това. Когато аз се преместих отново в Казанлък, за да живея и работя тук, се запознах с няколко много дейни казанлъчани и един белгиец, без които Game Night нямаше да се случи. Това са Жоро Григоров, Велин Койчев, Йонка Гешева и Юрген. Младежкият дом, място, предназначено за събиране на младите в Казанлък, беше в етап на възраждане и момента беше много подходящ за инициирането на такова събитие. Идеята за Game Night тръгна от предложение, което решихме да реализираме веднъж и да видим реакциите на младите. При положение, че имаше толкова голям интерес, би било нередно това да остане като еднократно събитие. И така, вече 10 месеца, всяка сряда от 19:30 часа, ние сме там и се забавляваме заедно на Монополи, Върколак, Уно, Шапка и още много игри със странни имена. От скоро играем Мистериум, която ни представи един от нашите младежи, и се оказа доста добра. За което му благодарим!

– Какви цели си постави, когато се е инициирала идеята?

– Ще излъжа, ако кажа, че тогава сме имали цели. По-скоро беше нещо като "проба – грешка"  – целта беше да видим дали ще има интерес към този тип събитие в града. От тогава насам "изтече много вода" и вече можем да си позволим да мислим за развиването на клуба. Да, от скоро Game Night е вече клуб, в който младежите могат да се регистрират. Работим по изграждането на интернет платформа, на която всеки член на клуба ще има профил. Там той сам ще попълва информация за своите интереси и впечатления. Ще има рейтингова система на игрите, които се играят по време на Game Night и може би гласуване за това, какво да се играе. А със средствата, събрани от членския внос, закупуваме нови и интересни игри. Имаме много идеи, които искаме да реализираме. Също така сме много отворени и за идеи отвън.

– Ти си едно от лицата на Able Mentor в Казанлък. Разкажи повече за самата програма.

Able Mentor в Казанлък се случи отново по-този начин – беше дошло точното време за него. Отново с Велин и Йонка, а също така и Слави Славов и Иван Бонев, сформирахме екип, с който вече 3 сезона (ние ги наричаме сезони, реално това са 3 провеждания на програмата) реализираме "Приключението Able Mentor". Това е програма, в която  ученици от 10-и и 11-и клас имат възможност да работят по проект, който те самите са избрали. Нашата задача е да им намерим подходящ ментор, който да ги напътства и подкрепя в процеса на работа. По този начин младежите могат да усетят какво е да се сблъскаш с реaлни проблеми от работната среда. Така те добиват опит, нови контакти, разбират важността на добрите комуникационни умения и най-хубавото, според мен, могат да се докоснат до работната атмосфера на професията, която са си избрали. И ако това им допада, само може да засили желанието им да се развиват в тази сфера. Ако ли не – тогава може да помислят за нещо друго. И в двата случая, това е ценна информация, която е добре да имат преди да са взели важни решения, за това къде да кандидатстват след училище и накъде да насочат енергията си.  

– Как започна авантюрата ти с Able Mentor?

– Абсолютно случайно! На едно парти – рожден ден на организацията АBLE в София се запознах с момиче, което ми разказа за тази програма. Стори ми се интересна и ѝ казах, че задължително ще се включа. Можете да си представите, как се дава дума на парти, след няколко питиета. За късмет или не, на сутринта си спомнях, за дадената дума и някак съвестта ми не ми даде да не се запиша за сезона в София, на който всъщност бях ментор на ученик за пръв път. Там се запознах и с Велин, който е част от организацията ABLE и по негова инициатива нещата започнаха да се случват. С две думи – срещнахме се и той каза: "Ти си от Казанлък? И си участвал в ABLE Mentor в София?  Определено трябва да реализираме програмата в Казанлък!" Беше много ентусиазиран и е трудно да откажеш на такъв човек. А също и програмата е много полезна за младите казанлъчани, така че нямаше причина да не го направим.

– А какво остава зад завесата на кампанията?

Магията, разбира се! J Причината, програмата да е толкова успешна, се корени в правилното "мачване" на ученика и неговия ментор. Именно там се случва магията – когато екипите се комбинират не само по желанието на ученика и професията на ментора, а се разгледат техните интереси, техните хобита, мироглед .. тогава става добро съчетаване. Тогава ментора може да припознае себе си и част от своите грешки в ученика си, и с опита, който е придобил през годините и знанието, което е получил, той може ефективно да напътства и води поверения му ученик. За нас, като организатори, не е важна крайната цел на проекта, които подготвят. Важен е процеса, през който двамата минават за да достигнат до там. Това важи не само за програмата ..  

– Учил си в УАСГ в София. Избираш да се върнеш в Казанлък. Какви са подбудите на един млад човек да захвърли предимствата на столицата и да се върне в родния град?

– Така е, столицата дава много възможности, но и отнема много неща. Според мен хората там живеят по-напрегнато и нямат време да се наслаждават на живота. Има нещо, което ме дърпа към Казанлък .. не мога да го обясня с думи. Ще ме разберат хората, които го усещат. А на останалите пожелавам да го усетят.

– Какво ти дава работата с младите?

– Хаха – чувството, че няма да остарея! Има много енергия покрай тях. Забавно е, има много положителни емоции. Доставя ми удоволствие .. какво повече е нужно :)

– Превърна се в нещо като традиция да завършвам интервютата си с пожелание към хората. Какво ще пожелаеш на казанлъчани и на представителите на всички останали населени места?

– Игрите са невероятен похват за придобиване на нови знания и умения, за запознанство с нови различни хора, с различни мирогледи. Ако се запознаеш с някого и го питаш въпроси за самия него, той ще ти каже това, и само това, което той желае. Но ако играеш с него, имаш възможността да го опознаеш по различен начин, в дълбочина, да видиш как този човек мисли. Игрите дават много възможности и е хубаво човек да играе винаги. Затова, на казанлъчани, а и на всички останали, включително и на себе си, пожелавам да съумеем да запазим интереса към игрите жив и да го подклаждаме в тези около нас.

Станислав Пращаков, kazanlak.live