Сватбените ритуали в казанлъшко оживяха

Сватбата със своята сакралност и тържественост е обединяващо звено за всички етноси. Точно това демонстрираха от Общинска библиотека "Искра", НЧ "Пробуда – 1920" с. Копринка и НЧ "Цвятко Радойнов" от Крън на Библиотечен фестивал по повод финализирането на проекта "На една земя, под едно небе. При изворите на живота."

В галерията на ул. "Искра" 4 четиримесечния труд се показа наяве, като освен изследване на сватбените традиции и обичаи организаторите приготвиха за публиката и автентична възстановка на ритуал, свързан с извеждане на момата от дома ѝ при преселниците от Родопите (в изпълнение на дейците при НЧ "Пробуда – 1920"), и атрактивен танц при шумната и цветна ромска сватба (изпълнен от дейците при НЧ "Цвятко Радойнов"). Български обичай бе представен от ФА "Гъдулица" при НЧ "Възродена Искра –2000", които представиха седянката.

Сватбените ритуали, които не бяха онагледени, бяха богато представени от презентации. При мюсюлманите бракът е строго регламентиран договор между мъжа и жената и това е посочено в Корана. Турците го считат за свещен съюз, но няма религиозна церемония.

При каракачаните отличителен е черният цвят. Той преобладава в сватбата и със специфични знаци се обозначава, че девойката вече е омъжена жена. На ръкавите на ризата слагат "МИШАКО"– широки ръкави със специална бродерия и цветове. Косата на булката също се оформя по специален начин. Правят специален възел на челото с плитките на момичето. Тази прическа се нарича "КОМБО"(възел). От днес нататък булката ще ходи с "КОМБО".

При евреите са запазени обредите от миналото. В началото се подписва брачния договор, водещ началото си от преди няколко хиляди години. В деня преди сватбата жените от двете страни отивали заедно с годеницата на баня – да огледат снагата ѝ и да я облеят със студена вода. Някога отивали с огромни бохчи с дрехи, храна и дайрета. След изкъпването годеницата влизала три пъти в басейна и, като се изправяла след всяко потапяне, останалите имали възможност да я огледат най-подробно. Къпането било абсолютно задължително и за годеника, който се придружавал от мъжете на двете страни.

Арменската сватба също има своите особености. При нея младоженецът вижда бъдещата си съпруга едва три дни преди сключването на брак. Невястата водят в черквата на главата с голяма качулка, а над нея червено було, което я покрива отгоре до долу. 

За обилната информация и успешния проект Анна Кожухарова, директор на ОБ "Искра" благодари на целия екип, положил усилия в издирването на информация дори в извънработно време, на кмета на град Крън теменужка Люцканова за съдействието, на Гинка Щерева, обществен посредник в община Казанлък, за помощта и одобрението на община Казанлък и на спомоществователя Фондация "Глобални библиотеки".

Пълната информация за сватбените обичаи при отделните етноси в община Казанлък могат да бъдат намерени на сайта на Библиотека "Искра" и сайтовете на двете читалища.