"Крадецът на книги”, или какво е да цениш книгата като съкровище

Навярно изкушението за притежание на късче ценност би подтикнало всеки любител на книгите да наруши някои норми в името на своята страст. Кой не би имал готовността да открадне удоволствието от откриването на един нов свят, особено когато има неудоволствието да се намира във фашистка Германия?

Е, слава Богу, не ми се наложи да престъпвам закона в този случaй, а с фюрера се разминахме само из редовете. Стряскащо, но разказвачът на този роман е Смъртта! Какво? Не, не жена Ви, господине...

Имах предвид по-бързата смърт, онази с косата и качулката. Именно тя, да, която ни посреща в романа с "Ето един малък факт. Ти ще умреш.”. Тези думи вероятно биха довели някои до облекчението да не търсят окъснели заплати и да плащат здравни осигуровки със задна дата, която би впечатлила и Божидар Димитров...

Ахем, обратно при книгата. Мрачна история (почти колкото тази по-горе), разказана в мрачно време, но странно защо... излъчваща топлина, а персонажите са единствени по рода си. Невръстният книгокрадец –  сирачето Лизел Мемингер a.k.a Saumensch (обида). Гръмогласната и безпардонна Роза Хуберман, чийто вулгарен език би нокаутирал психиката и на шампион по бокс. В този ред, то имаше и един еврейски боксьор, биещ се сред нощите със своя мъчител и криещ се през дните от своята зла участ. Шантавото немско хлапе Руди Щайнер, което се боядиса в черно с въглищен прах и което тичаше насред Хитлерова Германия – в чест на своя цветнокож идол – спринтьорът Джеси Оуенс. И други, не по-малко запомнящи се образи...

Това е история за гаснещите човешки светлини по времето на Третия Райх. Описваща скромни съдби, които обаче ще спечелят всяка симпатия у нас. Сюжетната линия на Маркъс Зюсак е изключителна, методите му на повествование са новаторски, а пъзеловите миниепизоди за отделните персонажи са интересни и допълващи цялостната картина. Духът на времето в сърцето на Германия е уловен чудесно от предвоенния ентусиазъм до ужаса от вражеските бомбардировки.

В самото начало на книгата Смъртта, в ролята си на разказвач за натоварения работен период през Втората световна война, ни подсказва,

че ще се срещне с крадеца на книги три пъти...

Резултатите от тези срещи, а и всичко останалото от книгата ви препоръчвам да откриете сами – заслужава си.

Траян Ташев, приятел на kazanlak.live