Неделя вечер = френски кино + пуканки

... може в уравнението да добавите или заместите с червено вино. Над настоящите предложения за неделна киновечер ще преобладава романтиката. И нека не изпадам в излишна словесна логорея и гъстата мъгла около кино любовта или любовта в киното вдигне своята воал.

Salsa (2001) – филм с много латино музика, много танци и много любов. Последното важи и за първите две неща. Лентата нагледно илюстрира, че кръвта наистина вода не става. Но до този извод се стига чак накрая. Младият и талантлив пианист Реми Боне е увлечен силно от латино музиката и в частност е любител на салсата. Желанието му да преподава уроци надхвърля обичайното и се налага да смени име, местораждане, цвят на кожата и да добие акцент на чужденец в собствената си страна. В търсене на удовлетворението от това, което прави, той среща това, което всеки желая – истинската любов. Перипетиите между Монго и Натали са точно толкова, колкото и танците помежду им – много. Кой кой е, кой какъв е, кой за какво мечтае и ще се сбъдне ли нечия мечта –просто изтанцувайте една любов, гледайки филма.

Jeux D’enfants (2003) – лентата се подвизава в България под името "Детски игри". В главната роля е Марион Котияр. Клишето казва, че за нея каквото и да се каже, ще е малко. Останалото по-надолу в материала, а засега само, че изгрява в сикуъла "Такси" и си партнира с Леонардо ди Каприо в "Inception". Отправяме поглед към филма – перфектната романтична комедия. Всичко започва в училище, когато двамата калпазани си играят с живота. И ако лудориите на децата влизат в графа "задължителни", то техните прерастват в тяхното израстване. Преминали вече 20-те години, те не спират да се впускат в наглед небезобидните си игри. Игрите обаче понякога са груби, особено когато чувствата на някого са регистрирани като участник в тях. Всеки от тях губи играта, но годините изличават пораженията. Двамата герои се въвличат в една последна игра, играта на вечната любов.

L'arnacoeur  (2011) – Ванеса Паради влиза в ролята на дъщеря на заможен бизнесмен, на която ѝ предстои сключване на брак. Баща ѝ обаче иска да саботира това важно събития в живота ѝ. За целта наема професионален сърцеразбивач, в който се превъплъщава Ромен Дюри. Героят на актьора влиза в ролята на бодигард на Ванеса Паради. Проблемът при провалянето на брака и мнимата свалка от страна на телохранителя се нарича "перфектния кандидат–съпруг". Схемите за парализиране на предстяощия брак се редуват една след друга, докато най-накрая обръгналият в свалки герой решава да заложи на най-сигурното лекарство – импровизацията. Стискам му палци, защото знам, че е добър. Успех, господин Дюри.

La Vie En Rose (2007) – Ако Франция има глас, то гласът на Франция ще е този на Едит Пиаф. Биографичният филм за нея представя маршрутът от величието до упадъкът на един човек. Започнала като певица от улицата, тя се набива на очи на собственик на клуб (Жерар Депардийо), а оттам славата ѝ расте с внушителни темпове. Тя се запонава с най-големите имена в света на изкуството по това време, световната сцена е в краката ѝ – по-точно световната сцена е под краката ѝ, а тя здраво е стъпила на нея. Но любовта понякога има унищожителни мащаби. Защо ги има ли – гледайте филма, в който Марион Котияр изиграва нисичката френска звезда. За тази си роля актрисата получава Оскар, BAFTA за най-добра актриса, Златен Глобус за най-добра женска роля в мюзикъл или комедия.

Un long dimanche de fiançailles (A Very Long Engagement) (2004) – На Одри Тоту е поверена задачата на главната героиня. Ако името не Ви говори нищо – тя играе емблематичната Амели Пулен, а за красотата може да се съди по автобиографията ѝ– бивш модел. Филм в графа "трябва да се види" на всеки любител на седмото изкуство. През 1919-а година на Матилд е известена за гибелта на годеника ѝ на фронта. Матилд не може да се примири с доставената ѝ истина и се решава да потърси из дебрите на другата истина своя любим. Филмът притежава 2 номинации за Оскар, краткотрайно, но стойностно участие на Марион Котияр, за която стана дума по-нагоре и допълнителен тръмплин за Одри Тоту, за да достигне до колаборация с Том Ханс в "Шифърът на Леонардо".

Ако тези предложения не Ви допадат, винаги можете да се обърнете към някои стари, които ще намерите тук, тук, тук и тук.

автор: Станислав Пращаков