Ревю: Различният сезон на една самотна жена
- 120
Ще бъда честен – романът на Яница Радева "Сезонът на Йоана" не е за всеки. Подозирах това, още като разбрах, че е писан 3-4 години, а броят на страниците му едва превишава трицифрените числа.
Книгата не е комерсиална. Най-вече заради стилистиката на авторката. Изграждането на последната става чрез минаване през ситото на прочетеното от различни автори и заформяне на нещо свое. При Яница Радева обаче го няма усещането за нечие влияние. Стилът й е много отривист, понякога може да се наложи да препрочетеш изречение няколко пъти. Всяко едно от тях е наситено с много литература. Точно затова мисля, че ако човек с малък литературен стаж избере "Сезонът на Йоана", то има голяма вероятност да се откаже на 10-ата страница.
Коя е Йоана? Самотна жена от малък провинциален град – нещо като Казанлък. Какъв е сезонът й? Всяко годишно време си има своя специфика и предсказуемост – зимата е студено и вали сняг, през пролетта разцъфват дръвчета и слънцето намира своя път към хората, лятото асоциира плажове и горещина, есента вали дъжд и листата се долепят до земята. Сезонът на Йоана не е предвидим. Ти го опознаваш постепенно чрез хората и вещите около нея. И колкото повече разбираш, толкова повече се изненадваш. Авторката препоръчва да се чете с валдхорна. Аз препоръчвам да се чете на тиха музика, в която няма текст.
Ако искаш да прочетеш книгата, може да я заемеш от Общинска библиотека "Искра".
Станислав Пращаков, kazanlak.live