В търсене на себе си намерих "Сидхарта" на Херман Хесе.

Всичко започва с описанието на един брамински син. Той бил обичан от всички в селото си. Дарен както външно, така и вътрешно. Девойките копнеели по него. Мъдреците намирали у него достоен събеседник въпреки младостта му. Семейството му се гордеело с него. Те вярвали, че той също ще стане уважаван жрец като баща си. "На всички той създаваше радост, на всички бе драг. Ала Сидхарта не си създаваше радост и сам на себе си не беше драг."

Именно тази празнина подтиква младежа да последва минаващи през селото самани (отшелници). Сидхарта се разделя с всичко познато му, придружен единствено от своя верен приятел от детството Говинда. В продължение на три години той скита, борейки се да превъзмогне своето Аз, целящ "да избави сърцето си от всичко, от жажда, от желания, от блянове, от радости и скърби". "Докато престане да чувства болката и жаждата", "безмълвен в дъждовното време", "докато нищо вече не го изгаряше".

Сидхарта е толкова пламенен ученик, че след няколко години той не намира какво повече може да научи от саманите. До този момент той е изпитал тялото и духа си, усвоил е вглъбяването, обезсебяването и сързецанието, но не е запълнил празнината у себе си. Той напуска саманите и се отправя към легендарния Гаутама (Буда), търсейки отговори на своите въпроси.

"Сам себе си трябва да проумея, да поправям, да преодолявам." – Сидхарта

Това са думи на протагониста, отправени към самия Буда. В един вдъхновяващ разговор, в който Сидхарта споделя на "Съвършения", че неговото учение, макар и неповторимо, не е отговор на търсеното от Сидхарта.    

Осъзнал, че няма учение и учител, които да го научат на "смисъла на моето Аз", Сидхарта изоставя своя най-добър приятел Говинда при саманите и Буда, поемайки на път в търсене на себе си. Дирещ "неизразимото и непредаваемото", невъзможното да се научи. Той "никога не бе успял да намери същността си, защото бе искал да я хване с мрежата на мисълта".

"Сега той трябваше сам себе си да изживее..."

Всичко това е описано магически от Хесе. Внезапно гръдният ви кош се изпълва, освободени сте от всяка грижа, тялото ви е леко като перце, енергията ви прелива, сърцето ви тупти от възбуда, а съзнанието ви жадува да се впусне в живота, тича ви се... имате висшата цел да откриете себе си – вие сте откривател, приключенец, философ, мъдрец, щастливец и в крайна сметка – човек. Докато светът се разтапя пред Сидхарта, последният открива ценността на сетивата, които редом с мислите оформят предполагаемия ключ на едно тайнство на духа – Нирвана.

 Естетиката на света е новото вдъхновение. Мислите, вглъбяването и изпитанията остават настрана. Растенията, животните, реките, всичко, което ни заобикаля придобива смисъл, вече има причина да бъде там. Похотта към противоположния пол не закъснява и Сидхарта е любопитен да научи за изкуството на любовта. Така, той се обръща към прелестната Камала с молба тя да бъде негова приятелка и учителка.

Веднъж постъпил в Университета на живота, Сидхарта се сблъсква с изискванията на V век пр.н.е., които странно напомнят на днешните. А именно:

"Малко са още нещата, които ми липсват: скъпи дрехи, скъпи обуща, пари в кесията. Но знай, че Сидхарта е пожелавал неща, много по-големи от тези дреболии, и пак ги е постигал."

Това са условията на Камала, за да сподели изкуството си със Сидхарта. Tой трябва да еволюира от беден скитник в знатен благородник, за да спечели благоразположението й, а редом с това да се издигне и в обществото. И ако тук направим една ретроспекция към самото начало на приключението:

 "той умъртвяваше чувствата си, убиваше спомените си, изплъзваше се от своето Аз..."

Може да потвърдим, че Сидхарта е надарен със способността да се справя с трудности отвъд материалните. Когато не хапваше в продължение на седмици, странстваше с Говинда и саманите, когато плътта му съхнеше заради лишенията, вселяваше духа си в умиращи твари и пак се връщаше в тялото си. Той беше превъзмогнал повече отколкото който и да било светски човек. "Хората деца" тепърва щяха да узнаят силата му:

"Аз умея да мисля, да чакам, да постя...". – думи на Сидхарта към търговеца, при когото постъпва на работа.

 Само това?! По дяволите, навярно никой не е попадал на по-скромна автобиография от тази... Факт е обаче, че точно тези думи поставят началото на светския живот на Сидхарта. Силната му воля предстои да бъде изпитана в една нова среда, отново срещу самия себе си, но този път в близост до изкушенията на живота. Тази предстояща битка обаче няма да бъде разисквана от мен тук.

В заключение желая да вметна, че не съм попадал на по-компактна и по-съдържателна философска проза. Така че, ако съзнанието ви жадува за източна мъдрост, то вие сте попаднали на оптималния ".rar" за вашата изтерзана душа. Must to read.

Траян Ташев, приятел на kazanlak.live