Защо "любовта трае три години"?!

"Любовта трае три години" е книга, написана от французина Фредерик Бегбеде. Той е публицист, писател, литературен критик, телевизионен репортер. Бегбеде пили и човърка мозъци, лае, скубе коси, щипе и хапе, пудри въображението. Бегбеде римува в проза.

Той е вулгарен в допустимата матрица. Циничността му е като малко пале в сравнение с кръвожадния звяр Чарлз Буковски. Ако за Вас говоренето за неща, определени от отколешни порядки за табу, е неприемливо, то не четете книгата.

А сега за самата книга. Книга с много съвремие. Книга, която сваля маската на брака, и инспектира всеки от белезите, които други белеголози са отказали да диагностицират. Протагонистът в романа е Мароние, който, минал през сифона на живота и брака, констатира, че любовта трае три години на база статистики, биохимия и личния си опит. Той разфасова себе си на части – любов, брак, развод, изневяра, мимолетни плътски удоволствия – като цялата цикличност на елементите е с продължителност от 3 години.

Книга, събличаща брака и обличаща му одеждите на реалността – тук и сега в XXI век. Книга за сигурността в щастието и несигурността във влюбването. Книга, съдържаща хумор, завит под одеяло и скрит зад завесата. Прозира се с широко отворени очи и освободен ум. Всеки читател е изправен пред дилемата да поеме пътя, очертан от Бегбеде, и срокът на годност на любовта или пътя, който авторът имплицитно предлага, отхвърляйки собствената си главна теза.

Има ли в крайна сметка давност любовта и какво става, ако тя изтече? На тези въпроси проси отговорите си "Любовта трае три години". Бегбеде е рязък, дързък, откровен в прямотата си, силен в словата си. Ако всяка епоха в литературата има своите стожери, то съвремието ни има един такъв в лицето на Фредерик Бегбеде. Завършвам с няколко цитата от книгата:

"Отмъщението е блюдо, което не става за ядене."
"Най-доб­рото, което може да направи човек на едно погребение, е да се влюби."
"Ако една креватна история може да се превърне в любовна история, обратното е твърде малко вероятно."
"Щастието е нещо толкова чудовищно, че в негово име трябва да извършите поне няколко убийства."
"Свалям си часовника. За да бъде вечна любовта, достатъчно е да живееш извън времето. Модерният свят е този, който убива любовта."
"Тя бе тази, която поиска развод: за възстановяване на равновесието, тъй като аз бях поискал ръката ѝ."
"Най-прекрасните празници се случват вътре в нас"

Станислав Пращаков, kazanlak.live