Барселона – краят на едно пътуване, водещ до началото на плануването на ново

След обиколката на стадиона, която отне повече, отколкото бяхме предвидили, ни оставаха около 3 часа, преди да се стъмни. По предварителен план трябваше да отидем до парк Гюел, но тъй като ни оставаше малко от светлата част на деня, решихме, че паркът заслужава повече време. Затова го оставихме за следващия и последен ден от нашата екскурзия.

Запътихме се към крайбрежната част на Барселона, наречена Ла Барселонета. Известна със страхотния си плаж, многото ресторанти и нощни клубове, Барселонета изглеждаше очарователно. Разходихме се по плажа и пристанището. Правихме множество снимки, които станаха доста сполучливи благодарение на вече залязващото слънце. За съжаление не ни остана време да посетим аквариума, но си обещахме при следващото ходене задължително да го направим.

Вече се мръкваше, а ние бяхме на търговската улица Ла Рамбла. Дълга над километър тя беше препълнена от хора. От едната страна имаше мимове, които бяха плашещо неподвижни, а от другата сергии с всевъзможни сувенири. Макар и краката ни вече да изнемогваха от дългите разходки из града, стигнахме до края на улицата, където се намираше площад Каталуния. Вече беше тъмно, но това не ни попречи да се снимаме на фонтаните на площада.

Следващата ни спирка беше площад Испания, от който се насочихме към Магическия фонтан на Монтжуик. За жалост вече беше твърде късно и той не работеше, но пък гледката, която се откриваше от мястото, където се намираше, той беше наистина страхотна. Голяма част от Барселона се виждаше от хълма, на който беше разположен фонтанът. Качихме се малко над него, където беше Музеят на изкуствата, за да опитаме да се снимаме на фона на почти цяла Барселона. Беше спокойно и приятно, което ни предразположи мен и моят приятел към разговори на всякакви теми. Вече бяхме над час там посред нощ. Не ни се тръгваше. Ето защо това беше първото място, което посетихме отново на следващата сутрин.

Ден последен. Малко преди обяд е, а ние все още сме на Магическия фонтан, правейки клипчета и снимки от всевъзможни ъгли на мястото, което определено ще си остане едно от любимите ни в цяла Барселона. И колкото и да не ни се тръгваше, се налагаше, тъй като бяхме пред угрозата да не успеем да посетим една от главните ни и почти задължителни дестинации в Барселона – парк Гюел. 

Симбиоза между градската среда и природата. Едно място в град Барселона е прозорец към природната красота и изящна архитектура. Това е паркът Гюел. Той е дело на великия испански архитект Антони Гауди. Паркът е реализиран в началото на ХХ век и до днес е едно от най-посещаваните места в столицата на Каталуния а и в цяла Испания. Той е част от списъка на ЮНЕСКО за световно, културно и природно наследство. Паркът умело съчетава изумителна природа и прекрасни елементи на архитектурата и изкуството.

Към 13:00 вече бяхме там и се наслаждавахме на природата и уникалните архитектурни решения на великия Гауди. Десетки музиканти, които демонстрираха уменията си също допринасяха за атмосферата на безгрижност. Това е място, където можеш да седнеш и да послушаш музика, да се удивляваш, и да не мислиш за нищо друго, да избягаш от забързаното ежедневие. Влиза в графа задължително за посещение със сигурност.

Вече е след четири часа, а ние отново сме на Ла Рамбла. Време е за пазаруване. Определено скъпо за нашите стандарти, но това не бе оправдание. Имаше очаквания за подаръци от нашите приятели и ние трябваше да ги задоволим. И след близо двучасово обикаляне, с багажите в ръце, на предела на изтощението от четиридневното ни кръстосване из улиците на Барселона се отправихме към летището, откъдето в 21:00 часа местно време самолетът ни излиташе за София.

Прибрахме се. Заредени с положителни емоции, невероятни спомени и много снимки и видеоклипове, които да ни ги пазят пресни. Прибрахме се с обещанието, че пак ще се върнем там, където мечтата ни се сбъдна. Градът, който отне малка част от нашите сърца, за да остане там завинаги – Барселона.

Александър Колаков, kazanlak.live