Стелиян Славов – едно от лицата на "Вихъръ"

  • 1.7K
Стелиян Славов – едно от лицата на "Вихъръ"

Ако обединението прави силата, то Сдружение "Вихъръ" представлява културна мощ. Събрало 8 млади души, застъпници на изкуството и културата, днес един от тях застава пред kazanlak.live, за да разкаже повече за създаването, развитието, изминалите инициативи по Фестивала на розата и бъдещето. Това е Стелиян Славов – дипломиран психолог, работи като училищен психолог и консултант, обучаван в театрална школа СЕТ "АЛТ" към Великотърновския университет "Св св. Кирил и Методий" по методите на Станиславски. 

– Нека започнем оттам – какво представлява "Вихъръ" – пространство за Култура и Изкуство?

– "Вихъръ" е една Идея, която заедно с приятели се опитваме да реализираме чрез своите собствени умения, различия и субективни разбирания за цеността на културата и изкуството. Може да се каже и че чрез общите си разбирания несъзнателно се противопоставяме на невежеството, егоизма, консуматорството и материалистичния начин на живот, рушащ човека отвътре. Разбира се, всичко това живее и в нас, затова по тази логика се противопоставяме и на негативното в себе си. "Вихъръ" може да се разгледа и по-символично, като движение в кръг, подобно на българското хоро, като въртенето на земята, едновременно около собствената си ос и около слънцето. При нас може да се забележи самобитното (да не се бърка със "самодейност"), където всеки със своята личност, характер и странност дава по нещо на другите. Неслучайно "Култура" и "Изкуство" са изписани с главни букви, придавайки различна гледна точка в разбирането на понятията. В случая културата не е халтура, а изкуството никак няма общо с изкуственото. Най-общо това е. И ако питате някой от другите 7 за момента съмишленици, съм сигурен, че ще отговори коренно различни неща. Това е и хубавото.

– А как се роди идеята за сдружението?

– Мисли за подобен тип обединение имахме и преди 2 години. И толкова време явно ни е било нужно, за да изкристализира идеята и да дойде моментът, когато отпразнувахме раждането на "Вихъръ" на 18-и февруари – в чест рождението на Иван Милев. Нито един от нас не е художник по професия, но избрахме този ден, за да свържем "Вихъръ" с гениалността на казанлъшкия дух, ярко изразен в творчеството на Иван Милев. Но заедно с това "Вихъръ" не е местно сдружение, нито пък затворена в себе си общност. В убежденията си ние не разделяме България на градове, райони и части. Отворени сме за нови съмишленици, които са припознали принципите ни като свои, споделяйки подобна философия и отношение към света.

– Разкажи на читателите повече за хората движещи "Вихъръ"?

– Понастоящем сме 8 души. Невъзможно е да ги определя с няколко думи, затова ще споделя "по две думи" за всеки извън "Вихъръ" – Божидар (който е и в ядрото на НЧ "Бъдеще сега") ; Цветомира (с фокус на работа в социалната антропология и етнология) ; Стела и аз (по дипломи и професия в сферата на педагогиката и психологията) ; Лили, Даниела и Славена (като Вокално трио "Калина" – между другото е впечатляващо, че нито една от тях няма музикално образование) и Антон ( който е всестранно развита личност, явяващ се и създател на трио "Калина" ).

– Като човек, чийто глас обединява гласа на няколко души, как оценяваш изминалия Фестивал на розата с участието на "Вихъръ"?

– Изхождайки от обратната връзка, която ни да дадоха всички гости на Стоян Становата къща, превръщайки се в съучастници на проекта "Родови Нишки" – смело мога да кажа, че с работата си повдигнахме позитивните вибрации у всеки посетител, а оттам и общото настроение на града ни, което се надяваме да става все повече мажорно.

– Защо събитията под шапката на "Вихъръ" носиха наименованието "Родови нишки" и ще има ли продължение инициативата?

– Името го измислихме за няколко дни. Първоначално обмисляхме името "Слънчеви нишки", защото ние от край време сме слънчев народ, изповядващ и такава "религия" като учение и философия. Но в един момент "слънчеви" ни прозвуча езотерично, затова се спряхме на "родови" като по-социално понятие, тъй като възраждането на културния дух на Стайновата къща, рода Стайнови, представянето на Райнов и Милев са все свързани с рода и връзките, които ние сме длъжни да запазим. Продължение на конкретно тази инициатива ще има, като може да го очаквате най-късно догодина по същото време.

– Как точно се спряхте на Николай Райнов и защо той?

– Афинитет към личността и творчеството му имаме от много време. Райнов е все още непознат феномен, бродил и творял из земите ни със всеотдайност и ясното съзнание за мисия. За нас бе чест да можем да посветим една вечер на него, за да се явим посланици на ехото на българското слово, искрящо ярко от индивидуалността и литературното наследство на автора. А освен това Николай Райнов и Иван Милев са едни от видните представители на сецесиона в България, с което вечерта "Николай Райнов – Слова на мълчаливия" приятно се вписа в общата хармония на останалите събития.

– Хората не бяха посещавали Стоян Стайновата къща от десетилетия. Лесна ли беше комуникацията и преговорите за помещаването на трите събития?

– Да. Хубавите мисли и мотиви, когато идват от сърце винаги сами намират пътя на най-малкото съпротивление за реализирането си. Така и в срок от 3-4 месеца от първоначалната ни среща с Михаил Стайнов до откриването на изложбата на автентични български носии, ние сме нямали съществени пречки при организирането на проекта. Михаил Стайнов е прекрасен човек, който искрено повярва в идеята и въпреки крехкото си здравословно състояние, се отдаде заедно с нас в сплитането и свързването на родовите нишки. Ние искрено се радваме, че успяхме да въплътим българския дух в проекта и да докоснем най-фините струни на посетителите.

– Какви са целите, които си поставяте, и какво искате да постигнете?

– Целите са ни изключително прости. Да съхраняваме, развиваме и разпространяваме знанията, настроенията и убежденията, които ни дават сила смислено и пълноценно да преминаваме през ежедневието си. Това ще става чрез всякакви проекти в сферите на науката, изкуството и културата. Като за момента само сферата на религията няма да закачаме. (смее се)

Например скоро предстои да обявим конкурс за "Проста поезия". Целта му ще бъде все така проста, както и звучи от името, но повече информация, очаквайте занапред.

– Пожелай нещо на хората.

– Да се обичат. Да се взимат по-малко насериозно. Да играят с нещата около себе си и да не спират да претърсват и преоткриват всеки ден външния и вътрешния си свят.

Станислав Пращаков, kazanlak.live

Градски Легенди

Казанлъчанинът с родопско сърце – за фолклора и първия си албум

Казанлъчанинът с родопско сърце – за фолклора и първия си албум

прочети »
Иван Хаджиенов – човекът, който не забравя родния Казанлък

Иван Хаджиенов – човекът, който не забравя родния Казанлък

прочети »
Марин Бакърджиев и неговата нова социална мрежа Събранието

Марин Бакърджиев и неговата нова социална мрежа Събранието

прочети »

Аз-ът

Как това, което пишем, да изглежда по-професионално

Как това, което пишем, да изглежда по-професионално

прочети »

Снимки

Галерия – ПГ "Иван Хаджиенов" отбеляза Патронния си празник

Галерия – ПГ "Иван Хаджиенов" отбеляза Патронния си празник

прочети »
Kazanlak.live има и Facebook страница! Можете да я харесате, за да следите какво публикуваме :P ×