"Любовта трае три години" е книга, написана от французина Фредерик Бегбеде. Той е публицист, писател, литературен критик, телевизионен репортер. Бегбеде пили и човърка мозъци, лае, скубе коси, щипе и хапе, пудри въображението. Бегбеде римува в проза.
Ако ползвате фейсбук, навярно сте забелязали, че от вчера настъпиха промени в сайта. Това са новите емотиконизирани харесвания. Опцията дава възможност да не цъкате просто бутона "лайк", а да дадете живот и емоция на въпросното харесване.
Обещаното си е обещано. Още повече в навечерието на Оскарите. Класацията е и под влияние на 14-и февруари. Приятно четене :)
Класацията е на база видяно и прочетено. Тя е отново 100% субективна и е и за хора, намиращи извън изходните табели на Казанлък. Статията не подценява аудиторията на kazanlak.live...
Ще бъда честен – романът на Яница Радева "Сезонът на Йоана" не е за всеки. Подозирах това, още като разбрах, че е писан 3-4 години, а броя на страниците му едва превишава трицифрените числа.
Въведение: Настоящият текст ще бъде разделен на четири основни части – стандартна новина, същинска новина, елементи на анализ и заключителна бележка. Приятно четене :)
Увертюра/спойлер към класацията. Спазваме обещанията в опознавателната статия – сайтът е за казанлъчани и не само. Това може да се чете от хора от Малко Търново до Видин и от Силистра до Петрич.
Навярно изкушението за притежание на късче ценност би подтикнало всеки любител на книгите да наруши някои норми в името на своята страст. Кой не би имал готовността да открадне удоволствието от откриването на един нов свят, особено когато има неудоволствието да се намира във фашистка Германия?
Мартина беше чудесно момиче. Тя обичаше да пише, но отказваше да го прави. Пушеше, макар да ненавиждаше, че го прави. Обичаше детските играчки, но непоколебимо отказваше да си признае.
С Жаровит се познавахме от малки. Той беше свръхамбициозно момче и добър приятел. Шахматът бе неговата стихия. Тренираше древната игра в един от двата клуба в града – онзи, на чиито врати са виснали тежки катинари, а седалките на столовете са сякаш залепени за повърхността на масите.
